Пазарните сили не са достатъчни, за да спрат изменението на климата

В основата на опитите за прекъсване на нездравословното изменение на климата са две хрумвания: декарбонизиране на електричеството и електрифициране на стопанската система. Е, по какъв начин върви? Лошо, е отговорът.

Ще се трансформират ли нещата скоро? Не по днешната траектория. Още по-лошо, политиката, постоянно сложна, стана още по-трудна: хората просто не желаят да заплащат цената на декарбонизацията на стопанската система.

Ето един отрезвяващ факт: през 2023 година производството на електрическа енергия, генерирана от изкопаемите горива доближиха връх за всички времена. Делът на електрическата енергия, създадена по този метод, в действителност понижа от 67 % през 2015 година (датата на популярното Парижко споразумение) до 61 % през 2023 година Но международното произвеждане на електрическа енергия скочи с 23 % през тези осем години. В резултат на това, макар че производството от източници, разнообразни от изкопаеми горива (включително ядрени) се е нараснало с впечатляващите 44 %, това от изкопаеми горива е повишено с 12 %. Уви, атмосферата реагира на излъчванията, а не на положителните планове: тичахме напред, само че вървяхме обратно. (Вижте графиките.)

Обяснението за това избухливо повишаване на производството на електрическа енергия е желанието на хората и бизнеса в нововъзникващите и разрастващите се страни да се любуват на енергоемкия метод на живот на страните с високи приходи. След като последните нямат желание да се отхвърлят от тях, по какъв начин да се оплакват? Да, съществува политически несвоевременно придвижване за „ понижаване на растежа “. Но прекъсването на растежа, даже и да е политически задоволително (което не е!), няма да отстрани търсенето на електрическа енергия. Това би изисквало вместо това да обърнем растежа от последните 150 години.

Единственото решение е по-бърза декарбонизация и затова по-големи вложения в електрическа енергия, генерирана от възобновими източници, нуклеарна сила, в действителност всеки източник, друг от изгарянето на изкопаеми горива. Но би трябвало да признаем, че до момента, макар всички приказки, излъчванията не понижават и затова както запасите от парникови газове в атмосферата, по този начин и световните температури се повишават.

Много по-опасно, тъй като доста по-политически по-мощен отговор на това от този на „ отглеждащите се “ идва от техните противоположности – последователите на свободния пазар и националистите. Това е: „ На кого му пука? Оставете стопанската система на изкопаемите горива да се раздра. “

На тази позиция скорошна публикация от откриватели от Потсдамския институт за влияние върху климата предлага значимо опълчване. Той открива, че „ международната стопанска система се е заела с понижаване на приходите от 19 % “ до 2050 година, с евентуален диапазон от 11 до 29 %, като се има поради несигурността, по отношение на това, което би се случило без изменението на климата. Думата „ зает “ тук просто разказва резултата от минали излъчвания и „ социално-икономически правдоподобни “ бъдещи сюжети, или „ бизнес както нормално “.

Проучването също по този начин твърди, че разноските за намаляване на това, посредством ограничение повишението на температурата до 2C, са единствено една шеста от разноските за евентуално изменение на климата. Добавя се, че най-големите загуби ще бъдат нанесени на по-бедните страни в „ по-ниските географски ширини “ (днешния „ световен юг “), които не са виновни за клопката, в който се намират.

Не е нужно да повярвайте на подобен характерен разбор. Но човек би трябвало да има вяра в не изключително комплицираната физика на световното стопляне и нелепостта да се организират необратими дълготрайни опити върху единствената обитаема планета, която имаме. Освен това към този момент е ясно, че предишните прогнози за световното стопляне са се оказали значително правилни. Да продължаваш със песимизъм е аморално и неуместно. Дори маниак на свободния пазар не може да отхвърли, че външните екологични резултати са форма на пазарен неуспех. Климатът е най-големият външен резултат от всички. Освен това основава най-големия вероятен проблем за групово деяние, който освен визира цялото човечество, само че също по този начин има големи разпределителни последствия вътре и сред поколенията.

Доскоро към момента се надявах, че можем да имаме шанс: пазар сили (плюс солидни вложения от Китай) може да насочат света към възобновими енергийни източници задоволително бързо. Това към този момент не наподобява правдоподобно, защото темпото на прекосяване към възобновими енергийни източници би трябвало да бъде доста ускорено (независимо от многото други нужни инвестиции). В книгата си Брет Кристофърс твърди, че падащата цена на електрическата енергия, генерирана от възобновими източници, не ги прави привлекателна инвестиция за вложителите: значими са облагите, а не пределните разноски. Ако Кристофърс е прав, ще е нужна композиция от тежки въглеродни налози, дълготрайни дотации и промени в дизайна на пазарите на електрическа енергия.

Нито това е всичко. Както лорд Никълъс Стърн и Джоузеф Стиглиц настояват в „ Изменението на климата и растежа “, измежду най-важните проблеми в тази област е неуспехът на финансовите пазари да дефинират вярно цените на бъдещето. По този метод възвръщаемостта, която днешните вложители търсят, допуска, че благосъстоянието на бъдещите човешки същества е съвсем без значение. Това има смисъл единствено в случай че човек може да допусна, че бъдещето ще бъде наред. Но какво ще стане, в случай че решенията, които вложителите вземат, подсигуряват, че това няма да се случи? След това институциите - държавните управления, явно - би трябвало да повлияят, в случай че не и да анулират, тези решения. Това прави причините за въздействие (или определяне) на цената на капитала доста мощни. Това е изключително значимо за нововъзникващите и разрастващите се страни, където разноските за капитал са наказателни. Важна неотдавнашна публикация от Брьогел, „ Икономическото мотивиране на финансирането на климата в мащаб “, прави безапелационна обосновка за финансиране на ускорено излизане на тези страни от зависимостта им от въглищата.

След 100 години хората евентуално ще си спомнят нашата епоха като времето, когато умишлено сме завещали дестабилизиран климат. Пазарът няма да поправи този световен пазарен неуспех. Но днешната политическа фрагментация и вътрешният популизъм правят почти немислимо, че нужната храброст също ще бъде проявена. Говорим доста. Но считаме, че е на практика невероятно да действаме в нужния мащаб. Това е драматичен неуспех.

Следвайте Мартин Улф с и в